В сърцето си нося
много торбички
(пълни с любов).

И отвреме-навреме
на нечие стреме
по една закичвам.

Че всеки Конник препуска
(и пътят е дълъг),
и седлото е твърдо.

И много пъти ще замръква,
уморен и сам,
и ето там,

на стремето,
моята торбичка ще седи в резерв
(вероятно ще е жълта).