България призна независимостта на Косово. Това е първият път в съзнателния ми живот, в който ме е срам, и яд, и ме боли от това, че съм българка. Може и да не разбирам много от политика, но по-очевиден абсурд от независимо Косово не мога да си представя. Както и да е, това е друга тема. Това, което ми е непонятно тук е за чий дявол ние трябваше да се бутаме да ги признаваме. За Хърватия и Унгария разбирам, но нашите отношения със Сърбия през последните години си бяха стабилни. На безгръбначното обаче гръбнак не му расте току - тъй. Никога не сме могли да си отстояваме интересите, за разлика от сърбите, румънците и гърците например.
 
Тука като цяло винаги ми се е струвало, че цари някакво повсеместно , нека го кажа по-меко,  НЕхаресване на гореспоменатите съседски нации, и аз съм склонна да се присъединя, що се отнася до северната и южната такива. Имам обаче много добри приятели сърби и винаги съм ги посещавала с удоволствие. Те са прекрасни домакини, а Белград е наистина чудесна столица. Много по-приятна от нашата, заявявам го много отговорно. Притеснявам се, че тъй като сърбите са нация, която умее да защитава онова, което е тяхно, ответната реакция на нашите действия ще бъде сурова. Аз и без това сега рядко виждам хората си от Сърбия, тъй като заради евровизите те не могат/искат да идват тук, и ако сега те ни наложат такива или подобни санкции, културният обмен ще бъде практически невъзможен.

И така, кой е Балканският предател сега? По История учим, че сърбите заедно с останалите ни "съюзници" са се обърнали срещу нас, още преди това са ни нападнали след Съединението, и т.н. и затова не ги харесваме. Е, драги сънародници, мога спокойно да заявя, че сега, както и през 1999, когато дадохме въздушен коридор на НАТО, ние сме тия, дето им забихме ножа. Аплодисменти, Станишев, ЕС ще са доволни и ще ви потупат по главичката, и ще ви дадат бисквитка, защото сте добър премиер.

И накрая, искам да уверя, че горното е написано от болен патриот, който доскоро не признаваше нищо освен България и българите. Как обаче да продължи това, ако някой знае, да ми каже.

Не унивайте, г-жо "болен патриот". Признаването на независимо Косово е стъпка, макар и малко позакъсняла, в правилна посока.

Ами там е работата, закъсняхме с всичко и сега наваксваме, но това ли е начинът? Аз съм малко субективна, защото съм емоционално свързана със Сърбия, но не е справедливо това да ги разцепват така.Следва Войводина, после Македонските албанци ще се дръпнат и докато се усетим няма да можем да си познаем границите на Балканите...

За Македония ще се види, от тях самите си зависи какво ще им бъде бъдещето. Ако не получат покана през април - стискам им палци, поне да няма смърт.

За Войводина грешите. Унгария няма спорни въпроси и поддържа добросъседски отношения със съседите си. Ако Сърбия сега си позволи да плюе на отношенията си с Унгария, да изтегля посланици и прочие - нека тогава да се сърдят сами на себе си.

За Косово следва да бъдете справедлива. Самата Сърбия също има интерес веднъж завинаги да стане нормална държава, населявана от нормални хора. Великосръбската "югославска" идея за мини-империя, доминирана от Белград е отдавна мъртва.

Нямам нищо против да сте "емоционално свързана" със Сърбия. Аз също съм емоционално свързан, по-точно със Западните покрайнини. Родът ми по едната от двете линии произхожда от тези български земи, които, за съжаление, все още са в границите на Сърбия.

Позицията ми остава непроменена. Тук не става въпрос за Великосръбска империя, обикновените хора си държат на Косово заради културното наследство, историята. Една от най - епичните битки с османците се е състояла там, над 200 манастира (не съм сигурна за цифрата) са останали на Косовска територия, а знаем какво значение за националното съхранение са играли те през време на игото. В събота си дойдох от Белград, където гостувах на две прекрасни момчета, с които отдавна сме големи приятели, и имах възможността да изслушам гледната точка на обикновения млад сърбин. Те са наясно, че нямат големи шансове, обаче е видно, че ги боли и че си държат на историята. Друго нещо е готовността на болшинството сърби да си отстояват територията, аз това си говорех с един приятел днеска, ние за разлика от тях и само с територия колкото София да останем, пак няма да кажем нещо. Не че одобрявам тая агресия, обаче има ли друг начин?

От последният Ви въпрос оставам с впечатлението, че виждате насилието като единствено възможна реакция. В такъв случай не забравяйте, че от това ще загубят най-вече сърбите.

Аз лично също си държа на историята, и в този ред на мисли мога само да кажа, че и на мен ми е болно за Западните покрайнини - за Пирот, Ниш, Сенокос и още много български градчета и селца, които все още са окупирани от сърбите. То и тук някъде май е разликата в нашите мнения - на Вас Ви е болно за Сърбия, на мен - за онези, които все още нямат дори късмета на косоварите, да се освободят от мъртвешката великосръбска хватка.

Жалко е, че позицията Ви остава непроменена. Ще бъде добре да размислите повече, вместо да си се оставяте на емоцията.

Поздрави.

Споделям чествата ви. Аз също съм възмутен от начина и двойните стандарти, с които т.н. велики сили налагат своите интереси на Балканите, пренебрагвайки нашите и създавайки за десетилетия напред нови много сериозни проблеми в взаимоотношенията ни със съседни страни.
Но възможен е и малко оптимизъм - ако след 5 до 10 години т.н. Западни Балкани станат част от Европейския съюз, което е заложено като основна цел на "великите сили", които прокарват сега тези непопулярни решения - то следва отпадане на границите, синхронизирани закони, свободно движение и обща икономика. Ако това стане както трябва, то сегашните противопоставяния стават излишни.

Оценявам това, че имам възможност да изслушам и други гледни точки, и обещавам да поразмисля и над тях. Благодаря и на двама ви, че споделихте вижданията си. За момента обаче събитията са твърде скорошни. Надявам се в хода на времето да се изясни независимостта на Косово добър или лош ход е, и да не се окаже, че Запада, барабар с нашата малка , изстрадала република, си е вкарал автогол.

Желая ви лек ден!

Първо, след освобождението българите заради великите сили са разделени и освен в Княжество България и Източна Румелия остават в Македония, Добруджа, южна Тракия, и около Ниш и Пирот(дадени на сърбия).
Когато Княжество България и Източна Румелия обявяват сединението си СЪРБИТЕ ни НАПАДАТ, обявяват ни ВОЙНА, тръгват да ИЗБИВАТ българи! Но ги бием скапаняците!
Второ, по време на балканската война СЪРБИТЕ заедно с гърция и румъния , бидейки наши "съюзници" ни ПРЕДАВАТ, или по точно е да се каже докато ние побеждаваме турция на югоизток, гърците и СЪРБИТЕ завземат македония и след това НИ ЗАБИВАТ НОЖ В ГЪРБА, отново воюват срещу нас и отново ИЗБИВАТ българи!
Трето, след като Вардарска македония е вече в пределите на сърбия започва най-голямото ИЗБИВАНЕ на българи от СЪРБИ. И то се ускорява след световните войни. Това избиване на българи спокойно може да се нарече ГЕНОЦИД. СЪРБИТЕ ИЗБИВАТ хората наричащи се българи и най вече интелигенцията на македония, тези които са имали знания и сили да се борят с този ГЕНОЦИД.
Четвърто, наред с избиването на българите в македония започва и тяхното МОРАЛНО ПОРОБВАНЕ със създаването на македонизма и отрязване на българския им корен. И ТО ПРОДЪЛЖАВА ВСЕ ОЩЕ!!!
Това всичко са факти!! Това се е случило и се случва!
А я си представи ако се беше осъществила онази тъпа идея за голяма югославия от Черно море до Италия с столица Бълград, какво щеше да стане при разпадането й!?! Дали нямаше отново да има война между България и сърбия? Със сигурност щеше да има!!!
Това са фактите