"Кордони полиция и протестиращи - така парламентът осъмна малко преди 11 часа на 14 януари 2009.

Хиляди ведно крещяха: "Мишки", "Оставка", "Няма нафта, няма газ, Сергей е п*дераст", "Вие сте позор, оставка и затвор".

Полетяха топки сняг, бутилки, бомбички, накрая павета.

Организаторите в несвяст молеха провокациите да спрат, но гласовете им останаха нечути.

Тълпата тръгна... стъпкани хора, счупени знамена, ранени полицаи, бити журналисти... "


  Това написаха български журналисти в опит за оригиналност или може би в опит да докоснат революционно ностроената българска душа. Както писах и преди по форуми обаче, на Българина този път му е нужно много повече от оня патриотизъм,  оня гняв, трупан пет века.
 
  Тоя Българин, дето импотентен седя години наред и гледа с насмешка и с "е тва само у България мо" стане" сега се нуждае от много повече от Стайнбекови заглавия (Зимата на нашето недоволство) или перифразирани лозунги. Ние се нуждаем от бъдеще... 

  За съжаление обаче всеки израз днес звучи като гадно, гноясало, двайсетгодишно клише. Не по друга причина, а понеже всеки израз Е гадно, гноясало, двайсетгодишно клише. Изглежда (и това ни паникьосва) зависи от нас, 19, 20, та и 23 годишните, да измислим свои лозунги, свои вопли за свободата и бъдещето.
 
  Аз не мога да се включа физически, тъй като не съм в България, но мислено съм със съвременните революционери. Тъпо ми е, но ако бях в България, щях да съм пред НС и щях да задоволя анархо-деструктивните си пориви. Но не би .
 
  Мнението си изказвам от Северна Франция, току- що излязла от изпит по семейно право. Довчера обаче бях в България, и то буквално, живея с мисълта за връщането си през юни, а всеки изминал ден ограбва идеализма от мен ... Но не и оптимизма, или патриотизма, или всички други -изми.

  Нещата ще се оправят... Само да бъдем -исти...

Последният валс, който си спомням, явно не се полага на настоящите управлявящи