Харесвам способността си да съм въодушевена, защото тя е с огромен потенциал за креативност. Изобщо ентусиазмът е такава характеристика, която донася със себе си много хубави неща, сред които и постоянното желание да се създават все нови и нови неща. И в този смисъл, аз си го оценявам.

Това, което ми пречи, обаче, е твърде голямата емоция. Ама като казвам твърде голяма, имам предвид, че наистина е много силна и често пъти не съм способна да реагирам адекватно. Наясно съм, че чувствата са тук с определена цел и функции, и че слава богу, че ги имаме, но съм адски впечатлителна и направо излизам от релси, вероятно по-често, отколкото бих признала.

Мярката ми за нещата е "всичко или нищо", наследствено е, да не говорим, че е национална черта, като се замисля и си спомня напътстващата фраза на Революционерите, "Свобода или смърт". Този модел на функциониране обаче, колкото и да е градивен в доста случаи, по-често е гибелен по отношение на личното спокойствие и мира със себе си. Ето, още щом четете настоящите писания, ви завладява една неистовост и нужда да поемете дълбоко въздух. Добре дошли в ежедневието ми. :)

Работя по въпроса. Йога, релаксация, разходки (с колело и без), разговори с приятели. Писане също ( не толкова искрено, за съжаление, а би трябвало, защото помага). В идеалния случай ще съумея да взема най-доброто от двете неща, иначе казано, да си имам въодушевяването, но да запазвам самообладание и да го насочвам умело към желани резултати, полезни и приятни.

Ами, благодаря за вниманието ( гласът в метрото казва "Фнимание"), подобно и на вас, щото съм сигурна, че ми пращате хубави мисли :)