Предупреждение: предстоят глупости!

     Моята интерпретацията на реалността е, в общи линии, странна. Неконвенционална. Анти-конформистка, ако щете.
     Все имам чувството, че изпускам нишката и не реагирам съвсем адекватно в ситуацията. Или съм твърде въодушевена от нещата (това е преобладаващият случай), или не успявам да се впрегна достатъчно (както казва Зак Галифианакис - "The hardest thing about school is not studying, but attempting to actually give a fuck").
     Предполагам, че щом на никого не преча, имам право да си действам в мой ритъм и по мои норми, но все пак понякога е тъпо, че се цепя от общността и хората ме зяпат неразбиращо. Не че съм нещо по-умна или извисена от останалите, а просто изкривена, неудачна някакси :D
     Добре де, сигурно много ги мисля тия работи, ама то си е за мислене от време на време. И как ми става хубаво, когато някой ми каже нещо в смисъл на "Прав си, Кривчо"
 :)
     Едва ли съм единственият смешко с такива мисловни вълни (вълнения може би?), ама ми се прииска да споделя така леко. Пък и то верно му става леко на човек като си излее черното на бялото.
      Да дерзаем, викам аз, кво друго ни остава, и на кривите, и на правите.  ^_^