Колко тихичко, по терлички се прокрадна ти в моя живот... Разбишка подредения ми хаос, завъртя невиждан въртоп от чувства, които смятах, че познавам, и направи непонятни за самата мен собствените ми действия!

Да се съпротивлявам не мога, да те приема - не зная как, и ето ме, от страх трепереща, но и от вълнение пред неизвестното, аз чакам и чакам, и чакам.


  Здравей, моя нова болка. Пред тебе скланям глава и се оставям на милостта ти. Ще ме опустошиш ли, както са правили други преди теб, или ще ме излекуваш, както никой преди не е правил?

Остава ми само да чакам.

ще те направи по-силна..

права си, cornflower. Връхлетя, но за разлика отпреди знаех какво да направя - да изляза победител! :)