Малко късно го правя, приятелю, но зная , че не се сърдиш. Много мисля за тебе. И все повече, колкото време минава. Знам, че си щастлив, че може би е по-добре така. Но все по- тежко ми става. 

  Как така те няма? Не каза даже "сбогом", тръгна...  Минаха толкова месеци, а не вярвам, че когато мина покрай вратата ти, оттам няма да излезе никой. Знам, че е имало момент, в който съм могла да спра твоето тръгване, Господи, имало е много, пропуснала съм ги.  Тежко ми е, приятелю, незнам защо си тръгна. Ти  стана и си отиде. Аз останах.

  За Илиян