Или може би трябва да кажа утре вечер, защото с другарчето под прякор Морфа ( а.к.а. Николай) си вдигаме гълъбите, настаняваме ги във влака в 22:15 и потегляме за Бургас.А оттам - на стоп до Иракли при останалите десет хиляди битници, дето вече цяла седмица се излежават на плажа и лочат мастичка, а ние се бъхтим в прашната и нажежена до бяло София. То не че ще се застоим много, де. В Неделя цялата тълпа се омитаме отново към къщи...

Ама пак. Два дена са два дена, особено като знам какво ни очаква (дяволита физи ономия). Покрай Джулая направихме 5 дена море и като се прибирахме само си разправяхме колко яко сме си изкарали тия ДВЕ СЕДМИЦИ (предстьвете си какво се е случвало, щом 5 дни ни се струват 14 ), така че подозирам че и сега ще има подобни впечатления. Мисля много да щракам и да качвам после в Снимката, така че ще постна тука линкчето. Имам много от Джулая, ама ще ги представя когато седна да обяснявам за прекарването. Че то после и малко планинка имаше, ама мъъъничко :).
 
Засега толкова, ако се сетя нещо ще драсна пак. А междувременно можете да се насладите на гения на Ноел Галахър, създал тази ( "Live Forever")  и още безброй красиви песни, а и на този на Лиъм , който, макар да не ги е писал, ги е изпял по такъв начин, че мога да го различа сигурно измежду хиляди и хиляди. Изречението е за в рамка, но ме разбрахте, предполагам ;)

Чиърс